Apr 23

Санират общината с пари от фонд „Козлодуй“

IMG_1166 IMG_1150 Стартира санирането на сградата на общинската администрация в Раднево. Предвиден е демонтаж на съществуващата дървена и метална дограма и подмяната й с PVC профили със стъклопакет с нискоемисионно стъкло. Стиропора за облицоване на външните стени на постройката, който ще е основната топлоизолация, е с дебелина 8 см. Освен това ще бъде реновиран покривът, на който ще се разстели минерална вата, а подът на зданието ще се облицова с пенополистирол. Ремонтът се изпълнява по проект „Енергийно ефективни мерки в обществени сгради – V транш“ от Международния фонд „Козлодуй“. Община Раднево кандидатства за средства през 2012-а пред Министерството на икономиката и енергетиката, а дейностите започнаха в началото на април тази година. Всички разходи са за сметка на фонда, а работата трябва да продължи не повече от 3 месеца. Основната цел на проекта от една страна е повишаването на енергийната ефективност на подбрани на конкурсен принцип обществени сгради, за да се намали консумацията на ток чрез тяхното модернизиране и обновяване, и от друга – демонстриране на потенциала за повишаване на енергийната ефективност в публичните обекти.
За изпълнението е избрана софийската фирма „Алфатекс Л“ ЕАД, което стана след обществена поръчка, проведена от министерството. Оттам са назначили и супервайзор, който да следи качеството на работата, а Христо Диков младши експерт в дирекция „Евроинтеграция и стратегическо планиране“ е натоварен със задачата да осъществява надзора от страна на Община Раднево.

Apr 23

Местните данъци могат да се плащат от разстояние

Поща Нова услуга предлагат в клоновете на „Български пощи“ ЕАД из страната. Освен данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци се дава възможност за заплащане на патентен данък, данък върху превозните средства, приходи от наета земя, както и дължими лихви за задължения във всеки един пощенски клон в страната. За целта е достатъчно да се съобщи на пощенския служител единния граждански номер на длъжника. Това обаче, може да бъде направено, единствено, ако общината, на чиято територия се намира недвижимото имущество, е сключила договор за тази услуга с „Български пощи“ ЕАД. Към момента администрацията в Раднево няма подписано подобно споразумение. За обслужването, гражданите ще заплащат допълнителна минимална такса, в зависимост от размера на плащаната сума, която варира между 80 стотинки и 10 лева.
Модернизацията на държавното дружество не се изчерпва само с тази нова услуга. От май пенсионерите ще имат възможност да получават пенсиите си във всяка пощенска станция в страната, различна от тази по постоянния им или настоящ адрес. Това ще стане факт с въвеждането на електронен картон, по който ще се извършва и отчита изплащането на средствата. Така, ако например възрастният човек отиде на гости на свой роднина в друго селище, ще може да получи парите си и там. За целта той ще трябва да попълни заявление по образец и да представи документ за самоличност. Очаква се до края на годината всичко, което може да се извърши в една поща, да се прави на едно гише. Тези промени се предприемат за улеснение на клиентите.

Apr 23

„Ах, Европа…” ще представят театралите от Психоболницата през май

европа Повече от месец актьорите от Терапевтичния театър при Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” в Раднево усилено подготвят новата си постановка, която ще представят на традиционния майски фестивал. И този път заглавието е съвсем актуално – „Ах, Европа…” (или „Голямото влизане”, както е оригиналът на Никола Маринов). Почти три пълни месеца ще репетират Юрий Манолов, Михаил Виходцевски, Страхил Драганов, Катя Колева, Мария Янчева, Недялка Маринова, Атанас Витларов, Койчо Петров, Недка Маргаритова, Елена Йорданова и Мариана Заркова. Това си е истински професионализъм, който впрочем публиката добре познава.
„Ах, Европа…” представя много перипетии, типично български, свързани с герои, които искат да променят живота си за да станат истински европейци. Всеки има мечта, която преследва, според възможностите си, а неочаквани обрати ще държат зрителите нащрек до последния момент. Разбира се, ще има много смях и веселба при преследването на новата/стара евроинтеграция. Режисьор на спектакъла отново е директорът на ДТ „Гео Милев” Ивелин Керанов.
„Като всяко начало, подготовката върви трудно, но резултатът няма как да не е добър, тъй като режисьорът много удачно е разпределил ролите”, споделиха артистите. Според Койчо Петров, театърът е най-доброто хапче и всички пиеси са хубави, защото се правят от трупата с любов, всеотдайност и настроение, които няма как да не се прехвърлят и върху публиката. Специално за д-р Иван Добринов, началник на VІ мъжко отделение, е въведена „цензура”. Редактирани са текстовете, в които има случки, свързани с употребата на алкохол. Те не са заличени буквално, но пък репликите са съкратени и допълнени с жестове, за да се спази терапевтичния ефект. В крайна сметка доброто настроение за публиката е отново гарантирано.

Apr 23

Артистът от „Адаптация” Юрий Манолов: Мечтая да направя куклен моноспектакъл

читевим Юрий Манолов е роден в руския град Ростов на Дон. Първите пет години живее там, по-късно родителите му се преместват в България. Завършва Руската гимназия в Стара Загора. Във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) е приет от първия път в специалността „Куклено майсторство” в класа на проф. Атанас Илков. Още като студент играе в култовия български филм „Адаптация”, а по-късно има роля и в популярния детски сериал „Фильо и Макензен”. Юрий има 12 години стаж в различни куклени театри в страната. От 17 години той е неизменен участник и в традиционните майски фестивали в Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов”. Поредното представление, под режисурата на директора на ДТ „Гео Милев” Ивелин Керанов, също няма да мине без него. Преди разговора ни той предварително категорично заяви, че няма да приказва за болести и доктори. За театър и изкуство – може, колкото си искаме…
Юрий, защо бащиното ти име е Митевич?
-Защото съм роден в Ростов на Дон и така са ме записали, по руски. Баща ми се казва Митьо, майка ми, Елена Яковлева Бойко е украинка, но е руски гражданин. Аз също притежавам и руски паспорт. Имам роднини в Ростов, но отдавна не съм ходил там. В Русия съм живял първите пет години от моя живот, после в Сливен и Стара Загора, където завърших гимназия.
Защо кандидатства куклено майсторство и как взе решение да станеш артист?
-Още като ученик се запалих по театъра. Играх в различни формати, тогава имаше силна ученическа театрална самодейност. Във ВИТИЗ ме приеха от първия път през 1978 година. Избрах куклено майсторство, защото проф. Атанас Илков беше много добър преподавател. Втората година той ни каза, че, който иска може да се прехвърли в друга специалност и някои го направиха. Аз обаче останах и дори не си помислих да я сменям. Подборът навремето беше много сериозен. От хиляди кандидати приемаха 18 човека. Випускът ни бееш много силен. В него бяха Аня Пенчева, Ваня Цветкова, Любен Чаталов, Стойко Пеев, Николай Сотиров, Иван Иванов…
Сега срещаш ли се със своите съвипускници?
-Всеки си има свой път в живота, но не се забравяме, въпреки че имаме различни съдби винаги, когато се срещаме, пазим старите хубави чувства и приятелството, което имаме. Това е важното! Миналата година на филмовия фестивал „Златна липа” в Стара Загора, в журито бе Любен Чаталов. Човекът ми се обади, спомнихме си стари, хубави мигове, поговорихме си…Преди години се видяхме със Стойко Пеев, с Аня Пенчева и Ириней Константинов. Повечето ми такива срещи са неочаквани и затова много ме радват.
Как попадна в екипа, който снима „Адаптация”?
-Бях студент, когато с мои колеги направихме пробни снимки в Киноцентъра. Режисьорът Въло Радев ме хареса, а сценаристката Райна Томова тогава ми каза: „Въло, този не го изтървай, само за този образ е…” Така получих ролята на Делян, героят, който изиграх във филма. Радев ми нарисува лунички с флумастер и ме изруси с перхидрол, за да стана този Делян, който той си представяше. След това много момчета се изрусиха по този пример (смее се). Във филма имах щастието да играя с много добри актьори, като Ели Скорчева, Антоний Генов, Николай Сотиров, Любен Чаталов… и да работя с големия Въло Радев, който не делеше участниците на млади и стари, на звезди и дебютанти. Това бе едно щастливо време! Три месеца снимахме в София, десетина дни в Созопол, където имахме възможност да се порадваме и на прелестите на Черноморието ни.
По-късно участвал ли си и други филми?
-Всички ме помнят с „Адаптация”, но всъщност в СV-то си имам четири телевизионни новели на студио „Спектър” и кратка роля в популярния детски сериал „Фильо и Макензен” на режисьорите Димитър Петров и Владислав Икономов, по сценарий на Свобода Бъчварова. Там с още двама колеги изиграхме цялата Червена армия. Спомням си как „червеноармейците”, включително и аз бяхме край един ракиен казан. Пийнахме, а изведнъж казаха – начало! Обаче снимките минаха на ниво…
Как протече театралната ти кариера?
-Знаеш, че навремето имаше разпределение. Първоначално бях изпратен в Русе, по-късно съм бил и в куклените театри в Ямбол, в Кърджали и в Пазарджик. Такъв е животът на театралите, малко чергарски. Още си спомням лютата зима на 1981-82 година в Русе – снегът и вятърът бяха ужасни. В онези години обаче имаше и добре отработена система за артистите. Веднага ти определят квартирата и други битови придобивки.
Сегашната пиеса в терапевтичния театър, коя подред е с твое участие?
-Театралните прояви в Психиатричната болница започнаха още по времето на покойния директор д-р Георги Кисьов. Първоначално замисълът бе да се прави нещо като художествена самодейност, да се представят кратки програмки с откъси от пиеси за всяко едно от отделенията. По-късно с построяването на залата за културотерапия започнаха да се подготвят и цялостни постановки. Първите режисьори бяха Пламен Симеонов и Славянка Милушева. Вече повече от десет години режисьор за майските представления е Ивелин Керанов, още два спектакъла през годината прави драматургът на старозагорския театър Мария Донева. Следващият месец ще изляза на радневска сцена за 17-ти път.
Каква роля си мечтаеш да изиграеш?
-Всеки артист иска да се въплъти в Хамлет. Но терапевтичния театър има друга насоченост, жанрът е друг. Иначе от доста време искам да подготвя един кратък куклен моноспектакъл, защото куклите са ми голямата любов. На всеки фестивал „Пиеро” в Стара Загора гледам какво правят колегите. С директорът Дарин Петков се разбираме много. От живота не искам много. Ще ми се да мога да посещавам повече постановки и да виждам по-талантливи артисти, и по-качествени спектакли. За съжаление и в изкуството има нещо объркано в последните години. Селекцията е компромисна, не се стараят да направят майсторски всеки един детайл, независимо дали е на сцената или на екрана. Ама това последното май не е много за писане. Радостта от живота е в малките неща, а изкуството е именно такъв повод за положителни емоции. Нека да не го подминаваме.

Apr 23

Бившият летец Иван Стефанов: Човешкият фактор е най-важен в авиацията

S„Трагедията със самолета „Еърбъс А 320” на компанията „Джърмануингс” показва, че въпреки бурното развитие на техниката, човешкият фактор си остава основен”, коментира преди време Иван Стефанов. Радневецът е бивш пилот на изтребител, от първите набори, които са летели на МиГ 21. И днес той продължава да следи всяка една новина, свързана с авиацията. „При такива инциденти не трябва да се прибързва с информацията и коментарите. И при нас, и в чужбина има достатъчно добри експерти. Вече е ясно, че катастрофата е предизвикана от един от пилотите. Същевременно обаче, съвременните летци са подложени на много голям стрес. Работата им е все по-натоварена, а ресурсът на самолетите се увеличава, въпреки че стареенето на метала не може да бъде удължавано до безкрайност. До обикновения човек трудно достига цялата информация, но съм сигурен, че специалистите я имат в цялата й пълнота. Хиляди спътници непрекъснато следят планетата от космоса и няма кътче от нея, което да остава скрито. Независимо от инцидентите, авиацията ще продължи да се развива и мечтата за летене никога няма да изгуби своята привлекателност”, добави Стефанов.
Радневецът е един от малкото хора, които имат късмет да оцелеят при въздушен инцидент. През пролетта на 1972 година той провежда тренировъчен разузнавателен полет над Сливен, когато двигателят на неговия МиГ отказва. „В този случай спря и елзахранването на хидравликата за управление на машината, но конструкторите са предвидили резервно, от акумулатор. Тогава имаше реална заплаха самолетът да падне в жилищен район и така да има жертви. Пилотът е като хирурга и перфектно трябва да познава устройството, в неговия случай, не на човешкото тяло, а на летателния апарат”, сподели Иван Стефанов. След като двамата пилоти не успяват да намалят скоростта и да опитат аварийно кацане, те решават да разбият самолета в близките възвишения. След като успяват да направят нужната маневра, първи катапултира командирът майор Милчев. Той не само е колега, но и приятел на Иван. Радневецът също се изстрелва, но точно тогава самолетът сменя позицията си и той излита вместо вертикално нагоре, настрани. „При катапултиране пилотът излита с 900 метра в секунда и губи съзнание. Не успях да се възстановя бързо, поради екстремната ситуация, а и се контузих тежко при приземяването. По-късно, по здравословни причини, спрях да летя”, спомни си той.
В крайна сметка самолетът се разбива без да застраши живота на живеещите в района, а Иван и неговият колега са наградени с медал за проявена доблест и подвигът им е описан по-късно в книга за българските авиатори, които са катапултирали през различните години. Самият той не смята, че е извършил подвиг и скромно счита, че тогава е направил това, което е трябвало.

Apr 23

Президентът на СКБ „Марица изток” Валентин Вангелов: Мечтая Георги да се пребори за олимпийска титла

IMG_0273 Президентът на клуба по борба „Марица изток” Валентин Вангелов лично наблюдава поредния успех на своя син Георги, който се пребори наскоро за вицешампионската титла в полския град Валбржих. Валентин е радневец и през целия си съзнателен живот е свързан с най-популярния и успешен български спорт. Съпругата му Мария също има забележителни успехи. През 80-те години тя печели световна и европейска титла по спортна гимнастика. Български спортист оттогава не е повторил тези нейни постижения. От семейството единствено малкият му син Валентин-младши, който е едва на шест години, още няма спортни трофеи на личната си сметка.

Г-н Вангелов какви са Вашите впечатления от европейското?
-За първи път се провежда Европейско първенство за младежи до 23 години. Предложението бе на Руската федерация, за да няма прекъсване в подготовката на младежите и мъжете. Според мен, това е много добро решение. Иначе в Полша организацията бе перфектна, условията също. Запазва се тенденцията все повече държави да успяват да се намесят в битката за медалите. Така италианец, всъщност натурализиран кубинец, взе титлата до 65 килограма. Иначе обичайните фаворити бяха състезателите от бившите съветски републики и от Турция. Малко ме е яд, че България не успя да се пребори за шампионския трофей. Не бива да се забравя обаче, че икономиката все повече влияе и на спортните успехи. Ето и един пример. Турската делегация беше придружена от поне двайсетина журналисти, акредитирани за събитието. Отделно на всеки състезател бяха осигурени личен лекар, треньор и масажист. Нашата делегация бе водена от двама треньори – Йордан Денев и Мариян Недков. При условие, че понякога се пада да играят едновременно трима наши състезатели как двама треньори могат да водят три срещи?
В надпреварата участва и още един радневски борец – Калоян Колев. За съжаление той не успя да влезе във финалите, а трети в категорията му стана състезател от Турция, който наскоро бе преодолян без проблем от него.
Колко стават големите отличия в личната сметка на Георги?
-Четири са титлите му от подобен ранг. Първо е златото при кадетите от 2010-а, на следващата година е вицесветовен шампион, бронзово отличие спечели на европейското през 2013-а, сега идва новият му успех. Вярвам, че Георги ще има още много силни години и естествено, си мечтая за олимпийско отличие. На коя олимпиада ще стане това обаче, не мога да кажа. Състезанията стават все по-оспорвани и трудни, но ако няма контузии и всичко продължава, както досега, съм сигурен, че тази мечта ще стане реалност.
Вие ли насочихте Георги към борбата?
-Заведох го в залата, когато беше в трети клас. В началото, като всяко дете, имаше и моменти на колебания. Например в четвърти клас, след един от турнирите, той искаше да се откаже и да започне да тренира футбол, но в крайна сметка се върна на тепиха. Спортът и борбата не са само сила, напротив тя е определяща само в началото. Успехите идват с много труд, строг режим и правилно хранене. Това го зная от собствения си опит.
А какви бяха Вашите успехи в спорта?
-Те са значително по-скромни от неговите. До 9 клас бях в Спортното училище „Тодор Каблешков” в Стара Загора, после в Централното спортно училище „Олимпийски надежди” в столицата. Бил съм републикански шампион при децата, имам успехи и при юношите. Но важното е, че Георги вече многократно ги е надраснал. Наученото в борбата днес ми е изключително полезно в живота и никога няма да спра да се интересувам и да се занимавам с този спорт.
Доколко глобализацията промени тази дисциплина и как това се отразява на родните клубове?
-Глобализацията трябва да се приема нормално. Нашата федерация също използва и е използвала натурализирани състезатели. Сега такъв е Владимир Дубов, такива са Армен Назарян, Николай Паслар и много други. Един клуб като нашия няма амбициите и възможностите да направи световен или европейски шампион, но не това е важното. Радневската школа има добри традиции и продължава да открива нови таланти. Дарбата, както казах, дава 5% от добрия състезател. За да бъде изграден като такъв, той трябва да премине и школовка на по-високо ниво. В спортните училища има такива условия – специален режим, двуразова, ежедневна тренировка, лагери. Разбира се, малко ни е тъжно, че нашите момчета стигат до големите отличия навън, но такъв е животът. В това няма нищо страшно. А това, че малко Раднево има толкова състезатели в националния тим – Георги, Калоян Колев, Евелин Русев и т.н. не е никак малко. Ние можем само да се гордеем и да се радваме на техните успехи.
А получават ли малките клубове компенсация за своята апостолска дейност?
-Има известни бонуси за развитие на школата и изграждането на успешни борци, това главно е свързано с парите, които получаваме от тотализатора. За миналата година оттам сме получили малко под 2000 лева. Общината също подкрепя клубовете, според възможностите си. Средствата са малко, но такава е ситуацията.
От какво се лишават родителите на един шампион?
-Най-голямото лишение е, че фамилията трудно може да бъде заедно. Почти през цялата година се завихря един и същ цикъл – подготовка, състезания, отново и отново. Единствено по Коледа, когато в спортния календар има прекъсване, можем със сигурност да се съберем. И все пак няма повод да сме недоволни, защото така се създават шампионите. Нищо не става даром!

Apr 23

Три радневски блока чакат одобрение за саниране от областния управител

IMG_0267 Кметът д-р Юлиан Илчев неотдавна подписа първите три договора за саниране на жилищни блокове в Раднево „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е част от мъдрото държавническо решение да се работи не само за намаляването на цената на еленергията, но и за модернизирането на сградния фонд и подобряването на неговата ефективност. Приветствам първите радневци, които се включиха в програмата, като се надявам примерът им да бъде последван и от други техни съграждани”, заяви градоначалникът при парафирането на контрактите. От името на сдруженията на собствениците подписаха техните председатели Пенка Георгиева и Радка Илчева за жилищните блокове на „Тунджа” №2 и „Рашо Костов” №5. Споразумението за блок №6 на „Георги Димитров” бе официализирано от двете страни по-късно.
„Трите договора вече са изпратени в областната управа. Още толкова сдружения са на различен етап от подготовката за финализирането на процедурата. Още веднъж искам да напомня на жителите, че от общината могат да получат пълно съдействие при разясняване на процедурите и попълване на документите”, заяви юристът в местната администрация Веселин Славчев. „Жилищните блокове в града не са чак толкова много и ние имаме реален шанс да постигнем реновирането на повечето от тях. Не трябва да пропускаме тази възможност. Още повече, че освен подобряването на тяхната енергийна ефективност, програмата дава възможност за извършването и на много други конструктивни подобрения”, добави д-р Илчев.

Mar 20

До 31 март се заявява настоящият адрес за местния вот

избори Живеещите в чужбина радневци, трябва да имат настоящ адрес в общината, ако искат да упражнят правото си на глас в предстоящите местни избори, напомниха от местната администрация. В съответствие с изискванията на Изборния кодекс и във връзка със съставянето и отпечатването на избирателните списъци, гражданите, които са с настоящ адрес в чужбина, но искат да упражнят правото си на глас, е необходимо да заявят актуалния настоящ адрес в България шест месеца преди датата на провеждането на вота. За целта заинтересованите трябва да се явят до 31 март т.г. в Центъра за услуги и информация на граждани, гише № 2, всеки работен ден от 8,30 до 17 часа, или да направят справка на телефон – 0417/8 12 04.

Mar 20

Радневката Деница Бисерова: Имаме достатъчно причини, да се гордеем, че сме българи

10952954_335964669946540_1095307576_nДеница Бисерова Петкова е родена на 4 май 1992 година в Раднево. Основното си образование завършва във Второ ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ в родния си град, след което се записва в професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер“ в Стара Загора. В момента е четвърти курс студент по „Връзки с обществеността“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Обича да пътува из страната, като най – любимата й природна област от България са Родопите. Най – добре се чувства сред приятели, което определя като най – веселата част от ежедневието си. В свободното си време пише стихове, обича сатиричните театрални постановки и научнопопулярни филми за дивия свят. С удоволствие застава в кухнята зад печката, но твърди, че не се справя особено добре. От извесно време е част от екипа на един от най – популярните сайтове за история – „Българска история“.

Защо се включи в екипа на организацията „Българска история“ и от къде идва тази любов към историята?

-Винаги съм се стремяла и съм вярвала в това, че един ден работата ми ще ме прави щастлива. Случи се. Любовта към историята е ценност, която семейството ми възпита у мен, и най-вече баба, която е историк, и мисля, че никога не съм чувала някой да говори с такъв плам и обич за миналото ни, като нея. Израснах със съзнанието, че ако има нещо, с което трябва да се гордея преди постигнатите малки, но лични успехи, това е, че съм наследница на велик народ. Началната ми учителка, която и до днес е сред примерите ми за съвременен будител, винаги изнасяше уроците, показвайки ни нагледно какво и къде се е случило на голяма карта пред дъската. Спомням си как искаше да й разказваме наученото като приказка и как тази приказка постепенно се превръщаше в нещо така любимо. Преди година имах късмета да се запозная с група млади, целеустремени и дейни хора, които се бяха посветили на каузата да съхраняват и популяризират историята – не само онази част от нея, която ни прави горди, а и тази, от която можем да вземем добър пример, можем да се поучим, и за която малко се пише в учебниците. Влюбих се в идеята им да показват историята ни най-вече на младите по различен и интересен начин – чрез инициативи, филми, уроци по родолюбие, пътувания из най-живописните и забравени кътчета на българската земя, защото трябва да познават корените си. Приеха ме в екипа, благодарна и щастлива съм днес, когато същите тези вдъхновени младежи са не просто мои колеги, а и приятели. Това прави работата ни още по-приятна, сплотява ни, обогатява ни, дава ни увереност и мотивация да продължаваме да гледаме в една посока.

Обиколили сте десетки училища в страната, за да представяте вашите открити уроци, има ли интерес към тях и предвиждате ли да включите и Раднево в следващия си тур?

-За две години посетихме над 70 града в страната, а уроците по родолюбие може би са дори и повече. Не съм от лекторите в екипа, но с радост пътувам с тях, когато имам възможност. Постоянно получаваме покани от различни краища на страната и с удоволствие бихме гостували в Раднево. С ентусиазъм четем писмата на учители, които имат желание част от екипа ни да се срещне с възпитаниците им, да се поговори с тях защо е важно да познаваме историята, кои са онези велики българи, за които не знаем и които трябва да бъдат наша гордост. Всъщност, „уроците по родолюбие“, както ги наричаме, са различни от обичайните часове по предмета с нагледността на представените материали и с това, че често се случва разликата в годините на преподавателите и на учениците да е 2-3 години. Тази близост и липсата на притеснение задържат интереса на децата и от средните класове. Вълнуващо е да виждаме как всички гледат видео, в което разказваме за живота и делата на Дан Колов или за подвига на капитан Димитър Списаревски и как след края на лекцията идват, за да задават въпроси, впечатлени от видяното. В тези моменти знаем, че има смисъл да продължаваме да го правим. Безвъзмездно едва ли е правилната дума, защото от тази кауза получаваме много опит, познание, правим добро и виждаме усмихнати и умни деца, които ако не продължители на нашето, то ще бъдат създатели на свое собствено добро начинание. Обнадеждаващо е, особено във време като днешното.

Какви са бъдещите Ви планове?

-Ще продължим да разширяваме базата от материали в сайта ни, както и инициативата с българските училища – надяваме се да имаме възможност да посетим и част от тези, които са зад граница. Това лято плануваме да пътуваме в северните краища на страната, за да заснемем трети сезон на видео поредицата „Легендите оживяват“. Миналите две лета обиколихме десетки села и градове в Родопите, Горнотракийската низина и Подбалканската котловина, за да заснемем кратки документални филми – от 5 до 8 минути, в които местни краеведи ни разказват легенди и предания от региона. Първият ни пълнометражен филм излезе тази есен. В него се излага животът на Луи Айер – швейцарец, който идва тук, за да постави основите на спорта в България, взема участие в три войни на страната на Родината ни и умира за нея на фронта по време на Първата световна война. Предстоят ни участия в кино конкурси и прожекция пред българската общност в Женева. Във връзка с националния празник,  част от екипа ще пътува до Атина, където ще се срещне с децата от българското училище там. През пролетта предстои представянето на втората книга на Иван, Марио и Ивомир, които всъщност са и причината да съществува „Българска история“ днес. Имаме идеи и много желание да ги осъществим. Вярвам, че ще успеем. Както вярвам и в обратното твърдение на това, че в България нищо не се случва. Напротив, но човек не трябва да живее в очакване, че всичко хубаво ще го покажат по новините – това по-често не става, а трябва да се стреми сам да го предизвиква. Макар и с малки крачки.

Коя е любимата ти историческа личност и защо?

-Това е труден въпрос. Нямам любима личност и винаги отговарям различно. Влечението ми към литературата винаги ме дърпа към големите български писатели и поети на 19 и 20 век, чиито принос за историята е някак неоценен. Обичам разказите за полския живот на Елин Пелин, творчеството на Йовков, което е още по-вдъхновяващо, като посетиш Жеравна, където всички негови образи сякаш оживяват. Поезията на Смирненски ме прави щастлива, в онзи свят на обикновените хора, който все повече се отдалечава от нашия.  Литературата е пазител на ценности, на традиции, каквито и днес би трябвало да създаваме. Чувайки историческа личност хората по-често се сещат за владетел, революционер, но не и за творец или учен, още по-малко за жена. А не са малко примерите в историята ни за такива велики българки като баба Тонка Обретенова, Райна Касабова, която остава в миналото като първата, участвала в боен полет, и много други. Проблемът на поколението ни днес, а вероятно и на всички преди нас е, че не оценява големите личности на своето време, а е нужно да минат години, за да се превърне деянието им в подвиг, а личността им в свещена. Не съм съгласна, че днес нямаме сънародници, които са достоен пример и чиито дела славят България по света. Райна Кабаиванска, Васко Василев, Григор Димитров, българските медици по света, бабата, която дава пенсията си за постояването на храм в селцето, детето, което скача в рова, за да спаси свой приятел, са само част от примерите. Много, много героични дела, бързо изгубващи се в информационния поток, в който преобладава негативизмът. Всички имаме достатъчно причини да се гордеем и да се стремим и ние да дадем своя принос, макар и малък, за родината ни. Не, за да се докажем пред света, а пред себе си, защото липсата на национално самочувствие е най-пагубното за един народ.

Mar 20

Радиолюбителите в Раднево искат свой клуб

радиолюбителиКолко радневци помнят, че в града е имало радиоклуб? А такъв е действал до средата на 90-те години на миналия век. Андрей Андреев е човекът, който ръководи първия кръжок на радиолюбителите в средата на 70-те. Той съществувал към тогавашната Организация за съдействие на отбраната (ОСО), като първите помещения, които ползват са в бараки на тогавашното ЦРБ, на мястото, където сега се намира сградата на Лидл. По-късно клубът се мести в бившия техникум и в тогавашния Пионерски дом, докато накрая остават без подслон. Въпреки това и днес има двайсетина запалени радиолюбители, които не пропускат възможност да се видят, да обменят информация и опит. При най-активните се оформят и цели „радио-фамилии”. Съпругите и децата на Иван Драгов и Пламен Стоянов, например също имат свои инициали (позивни). Лошото е, че поради стечение на обстоятелствата, в много други случаи, се губи връзката между поколенията.

„Щом се запалиш по тази тема, остава за цял живот”, каза Андрей Андреев. „Сега би трябвало това да става по-лесно, а не е. Извънкласните форми почти липсват, а от години така и не могат да ни намерят подходящо помещение, а ние не искаме много.

Един радиолюбител трябва да разбира от доста неща – от техника, от чужди езици и от география. Навремето имаше много състезания (конструкторски и по радиотелеграфия, сега системата е малко по-различна ), в които радневци се представяха много добре. Повечето от децата, участващи в кръжоците (а желаещите бяха много), по-късно се насочиха към технически специалности, завършиха и сега са много добри професионалисти в своята област. Само това доказва ползите от това занимание”, категоричен е Андрей.

Затова е решил да изгради собствена база, в която е добре дошъл всеки радиолюбител. В имота си в Даскал Атанасово е монтирал стабилна антена и е оборудвал радио помещение с необходимата апаратура, като за това е вложил много свои средства.

Older posts «