Nov 16

Д-р Теньо Тенев стана кмет на годината

radnevo-1024x683 Кметът на Община Раднево д-р Теньо Тенев спечели златния медал в категория „Иновации, наука и образование“ в националното онлайн допитване „Кмет на годината“, организирано от портала на българските общини Kmeta.bg. Призът в раздел „Малка община“ е за д-р Тенев, в „Голяма община“ за Димитър Николов, кмет на Бургас, в „Средна община“ – за колегата им Георги Димитров, управник на Карнобат. Имената на отличниците обяви Мирослав Петров, главен директор продажби на “Виваком” на тържествена церемония.
“Раднево е сърцето на българската енергетика. Тази награда е плод на усилията на областните управители на четири области – Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол, съвместно с Раднево, за откриването на филиал на Минно-геоложкия университет в нашия град. Това ще спре миграцията на нашите млади хора към големите градове и ще даде повече работна ръка, ще даде бъдеще на младите хора и предимство на нашия град да става все по-добър за живеене и образованието да бъде водещо”, каза д-р Теньо Тенев. Цялата церемония ще се излъчи тази вечер (16 ноември) от 23,15 часа по БНТ1.

Източник и снимка: http://www.kmeta.bg/

Nov 03

Година и половина за каналджиите на бежанците от Тополяне

%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80-%d1%87%d1%83%d0%ba%d1%87%d0%b53 С година и 6 месеца ефективна присъда при първоначален строг режим и 5 000 лева парична санкция бяха наказани двама от каналджиите, прекарвали през територията на община Раднево емигранти. Те бяха задържани заради опита си да преведат през Тополяне нелегално преминалите границата ни чужденци. Единият от двамата заподозряни е с инициали А. И. Т. от Свиленград, а другия е В. В. В. от Стара Загора. Лицата са осъждани и преди това, но за престъпления от друг характер. Присъдите са прочетени благодарение на двама свидетели, които са били съучастници в деянието. През март 2016-а протече процесът срещу тях – П. И. П от Любеново и Д. Н. Й от Раднево, които след направени самопризнания се споразумяха с прокуратурата и се превърнаха в основно доказателство срещу А. Т. и В. В. Въпреки това те отнесоха финансова глоба в размер от по 5 000 лева и изпитателен срок от три години и десет месеца.
„Делото мина нормално, нямаше никакви нетипични и екстремни ситуации и казусът бе решен в рамките на час. Ходът му бе забавен с няколко месеца поради възникването на процесуални пречки. До 4 ноември 2016-а двамата, чиито присъда прочетох на 18 октомври, могат да обжалват пред Окръжния съд в Стара Загора. Предполагам, че А. Т. ще го направи, но за В. В. не съм сигурен“, коментира съдията на делото Асен Цветанов.

Nov 03

Потомък на поп Минчо пресъздава историята от… отпадъци

%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%be Йордан Вълчев от Коларово твърди, че е пра – пра внук на именития български свещеник и революционер поп Минчо Кънчев. В негова памет решил да пресъздаде част от славното минало на България и в частност на дядо си в една обширна експозиция. Идеята му идва, след като преди близо година домът, в който живее на центъра на селото, изгорял. Въпреки сполетялата го трагедия, духът му не се сломява и той решава да направи нещо от развалините. Влечението му към историята дава тласък на избора, който прави, и с въображение и с таланта, който има на самоук художник и дърворезбар, създава едно приятно за окото кътче. Най – напред започва с изравняването на терена, който прави на два пласта. В главата му нахлуват множество идеи, но няма нужните материали, с които да ги осъществи. Започва да рови по контейнерите за смет и открива най – различни изхвърлени вещи, които след обработка превръща в експонати на „частната“ си колекция. На горната част на съоръжението може да се види умален вариант на българска крепост и кула, направена от стари автомобилни гуми. Не са подминати прабългарските мотиви и култът им към Тангра. Десетлитрова туба от минерална вода се превръща в красив шлем, с който мнозина от преминаващите искат да се снимат. Аристократичен парапет, изработен от радиатори на автомобили, ни отвежда към първия етаж от мини музея, който е посветен на турското робство и главно на местния патриот поп Минчо. Картина на боя в Клисура по време на Априлското въстание ни връща в отминалите времена. Дърворезба, изобразяваща дядо му, гордо възседнал своя кон грабва погледите на мнозина, отишли да зърнат мащабното творение, виждащо се още от главния път. Изобретателността на Йордан се проявява и в умаления вариант на храм, който има малко прозорче. Интересното е, че чрез енергията на вятъра през него се сменят един след друг портретите на Васил Левски, Любен Каравелов, Райна Попгеоргиева и, разбира се, поп Минчо Кънчев. На две пейки могат да отдъхнат посетителите, а на мини олтара има място всеки да запали свещ и да се помоли за здраве и берекет. И всичко това е съпроводено от музикалния фон на патриотични песни, които звучат от сутрин до мрак.
„В момента в главата ми се роди идеята да направя възстановка на битка между българска чета, предвождана от дядо ми, и турските башибозуци. Ще се опитам да засиля емоцията, като добавя към картината светлинни ефекти. Напълно самоук съм и всичко измислям сам, а след това го пресъздавам така, както аз го разбирам. Реших да се захвана с това, защото смятам, че за поп Минчо е отделена прекалено малка част от българската история, а той заслужава повече. Освен това се опитвам да възпитавам децата, които учат в коларовското училище, в родолюбие. Те често ме посещават и с интерес задават въпроси за нещата, които виждат. Всяка сутрин започвам деня си с националния химн, а след това по малката уредба звучат песни като „Шуми Марица“, „Вятър ечи“ „Тих бял Дунав“ и други. Искам да благодаря на хората, които ми помагат с различни ненужни за тях материали“, сподели развълнуваният Йордан Вълчев.
p1830448

Nov 03

Гипсовка отглежда екзотична градина в двора си

%d0%ba%d0%b8%d0%b2%d0%b8 Арония, стевия, ехинацея, нар са само част от екзотичните растения, които са рядко срещани по нашите географски ширини, но може да намерите в прекрасната градина на Груда Петкова. Пенсионираната вече агрономка е направила истинско райско кътче своя двор в кв. „Гипсово“. Най – очарован остава човек, когато влезе в лехите й, а над него висят кивита. Има три женски и едно мъжко растение, което не дава плод, но спомага на останалите да реализират добив. „Почти 12 години се грижех за тях, но не „родиха“ нищо. Оказа се, че познанията ми относно тяхното отглеждане са доста оскъдни, и затова не успявах да ги развия така както искам. Най – важното е да успееш да ги предпазиш от измръзване. Отначало ги завивах с различни материали, но те ги запарваха и отлепяха кората им. По – късно разбрах, че най – доброто, с което могат да бъдат предпазени от студа е саз или царевични стебла. Те им позволяват да дишат и не се получава ефектът на спарване. Разсада си купих от агропанаира в Пловдив, който често посещавам, за да съм в крак с новите тенденции в агрономството“, сподели Груда. Дамата разказа, че тази година плодовете са по – малко от 2015-а, когато набрала 280 килограма. Отдава по – ниския добив на факта, че много хора искали да им даде калем, за да ги завъдят и те, поради което направила подкастрянето на растението по – късно от нормалното. Груда е избрала да го отглежда на асми, но също като лозата може да се засади и редово. Реколтата е готова за бране през ноември, след което се оставя да поомекне и едва тогава се консумира. Любимият на мнозина домашен сок от арония могат да опитат гостите на агрономката, който сама приготвя от растението, което отглежда. Освен това от него прави и вкусно сладко. От Института на розата в Казанлък си закупила стевия. Съхранява я на стайна температура зимата, понеже климатичните условия навън няма как да й позволят да вирее. В истинска зимна ботаническа градина на закрито се превръща къщата й, когато прибере и останалите растения на топло. При нея могат да се видят още грейпфрут, маслини, райска ябълка, малтийска слива, лимони и още куп необичайни за нашия край растения. Въпреки че до скоро е имала собствена аграрна аптека, Груда не третира отглежданото от нея с препарати, а чака природата да свърши своето, за да може тя и близките й да се насладят на естествения вкус на плодовете.

Nov 03

Д-р Желязко Димитров – един живот, отдаден на хората

%d0%b4-%d1%80-%d0%b6%d0%b0%d0%ba Д-р Желязко Димитров-Жак е един от първите медици, постъпили в радневската болница, в която преминава почти целия му трудов стаж. Много поколения здравни специалисти са работили с него и много повече са жителите на общината, на които е помогнал. Той вече не е между живите, но тези които го познават, а те не са малко, никога няма да забравят неговата всеотдайност.
„Лечебното заведение в града бе открито на 1 септември 1968 година, а доктор Желязко Димитров, който е родом от Пловдивско, постъпи тук през лятото на 69-а”, разказва Мария Русева, дългогодишна медицинска сестра и секретар на болницата през онези години.
„Тогава всички лекари, независимо от кое отделение са, даваха дежурства и в Спешния център. Там много пъти сме работили заедно. Д-р Димитров бе изключителен професионалист. Дори когато не беше на смяна, ако имаше тежка катастрофа или друг инцидент, веднага се включваше в дейностите. Беше много етичен и сърдечен човек както с колегите си, така и при взаимоотношенията си с пациентите и своите съграждани. Дори в почивните дни посещаваше своите болни в хирургичното отделение, за да следи състоянието им. След изписването им продължаваше да се интересува от здравния им статус. Винаги усмихнат, услужлив и етичен, така го помнят всички, които имаха досег с него, пък дори и кратък. Тъй като беше ангажиран почти ежедневно с болницата, единственото му увлечение бе туризмът – много обичаше разходките сред природата в района или в по-отдалечени места с приятели и близки”, сподели тя.
„Заедно с него работиха цяла плеяда лекари – докторите Исмаилчев, Керанов, Мишкова, Илчев…Всички тях трябва да помним, защото те дадоха своя значим принос и продължават да са пример за всички нас”, завърши Мария.

Nov 03

Българинът не се отказва от домашната ракийка

%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d1%8f С последните промени на законодателството за варенето на домашна ракия, дейността на казаните е ограничена за период от шест месеца – от юли до края на декември. Отделно за малък обект за дестилация има ограничения, съдовете за вместимост да са до 500 литра. Затова два от казаните, стопанисвани от Петър Петров в кв. „Гипсово”, са запечатани от митничарите.
„От 2001-ва се занимавам с тази дейност, от нея не може да се забогатее, но пък се изкарват прилични доходи”, сподели той. В момента при него работят два казана с вместимост 280 и 220 литра. Мераклии да варят не липсват. Тъй като общината не е лозарски район повечето клиенти ползват материал от различни плодове – сливи, смокини, праскови и други, каквито отглеждат. Вероятно, защото цената на гроздето и на захарта е доста висока. 20 лева е таксата за труда на Петко и за амортизацията на съоръженията. Акцизът за любителите на популярната домашна напитка е различен и зависи от количествата. Той се изчислява по специална формула. До 30 литра, за ракия до 40 градуса, таксата е 2,2 лева за литър, за 50-градусовата е 2,8 лева. Отделно всеки трябва да осигури и дървата за работния процес. При по-големи количества цената силно скача, като себестойността на крайния продукт се изравнява с тази на най-марковите уискита.
„От едно и също количество материал може да се извадят различни литри”, споделя опита си Петър. „Хубавото питие става от качествен материал, но важен фактор е и количеството захар, който се добавя към него. Според мен, най-добрата ракия се получава след преварката, но тогава трябва да се плати още веднъж акциз. От значение е и допълнителните добавки, които се добавят за вкус и цвят – мед, дъвка, оцветяване с черница или други съставки. Истинският майстор може да направи много по-качествено питие от масово продаваните в магазините”, допълни той.

Nov 03

21-годишен младеж оцелява с помощта на благородни комшиите

%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b0 Човешка солидарност и взаимопомощ царят във входа на ул. „Жельо Дичев” № 4. Тук хора от различни възрасти споделят в буквалния смисъл радости и тревоги заедно. В приятелски взаимоотношения си помагат кой с каквото може и това във време, когато сме изправени пред общочовешката криза на ценностите. В този вход на радневския жилищен блок, разположен в централната част на града, както навсякъде се преплитат човешки съдби. В него е отраснал и живее 21-годишният самотен младеж Емил Златев, който е с диагноза ДЦП. По стечение на съдбата е отгледан от баба си Елена Георгиева, която напуска този свят в началото на 2015 година. След няколко месеца почива и дядо му, и той остава сам. Повече от година и половина оцелява с инвалидна телкова пенсия в размер на близо 224 лева на месец. „Няма право на редица социални помощи, тъй като е притежател на голяма част от апартамента, завещан от баба му. Има лели, но те живеят в Крит и идват само от време на време. За всичко търси нас. Ние сме семейството му и гледаме да му помагаме Дали крушка да му се смени или да му се почисти… Гледаме да заделяме и чинийка от яденето, което сме приготвили”, коментира Сийка Иванова, която е съпруга на домоуправителя Димитър Стоянов.
Емил може да няма семейство, но със сигурност е случил на комшии. Всички са запознати с неговата житейска одисея в детайли. Донка Стоева и Йоргос Иврис му помагат в труден момент да постъпи в болницата, Донка Пеева и Красимира Георгиева често му дават съвети и са му в помощ при попълването на документи. Не са безучастни и съседите му Даниела Петрова и Кольо Тодоров.
Нали това е една от целите на човешкото съществуване?! И вярвайте, че хората с добри сърца съществуват!

Nov 03

Интересът към краеведската литература е постоянен

%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%ba%d0%b0 „Интересът към краеведската литература е постоянен, като той съвсем не се изчерпва с този на учениците. Хора от различни възрасти често търсят автори, свързани с местната история, или информация за тях в библиотеката. Краеведският сектор не е единственият фонд, в който се съхраняват тези заглавия, има такива и в литературния отдел”, сподели Дора Боева, библиотекар в Общинската библиотека „Алдин Алдинов”. Голяма част от книгите в тази област могат да се ползват само в читалнята, защото някои от тях са много стари издания и в ограничени екземпляри, или дори в единични бройки. Най-старият том, съдържащ информация за историята на града, още за легендарните времена за създаването на Раднево, е от 1971-а – „Бащино огнище” на Делчо Чапразов. Книги, написани или разказващи за Гео Милев, Димитър Драгиев, Мильо Касабов, Леда Милева, проф. Надежда Захариева, Георги Райчев, Магда Петканова, култовата „Видрица” на поп Минчо Кънчев, са само част от заглавията, съхранявани в библиотеката.
Творчеството на радневски автори от по-ново време също не липсват във фондовете. Тук могат да се намерят всички произведения на Таня Благова, Стоян Радичев, Димо Павлов, Стойна Димова, Злати Тасев, Искра Енева… „Хубавото е, че продължаваме да получаваме дарения от местните автори. Последното е детската стихосбирка „Врабчова люлка”, която получихме от г-н Тасев. Архивът на вестник „Марица-изток” също е сред значимите свидетелства на времето, които се търсят и ценят от читателите”, сподели Дора Боева.

Jul 15

Центърът за обществена подкрепа търси логопед

ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА ПРИ ОБЩИНА РАДНЕВО ОБЯВЯВА:

СВОБОДНО РАБОТНО МЯСТО ЗА ДЛЪЖНОСТТА: ЛОГОПЕД

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ПРИ КАНДИДАТСТВАНЕТО:
1. МОЛБА /СВОБОДЕН ТЕКСТ/;
2. АБТОБИОГРАФИЯ;
3. КОПИЕ ОТ ДИПЛОМА ЗА ЗАВЪРШЕНО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ – СПЕЦИАЛНОСТ „ЛОГОПЕДИЯ”ИЛИ “СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА” С ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ ИЛИ СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ „ЛОГОПЕДИЯ”, „СУРДОПЕДАГОГИКА” /РЕЧЕВО-СЛУХОВА РЕХАБИЛИТАЦИЯ/.

ДОКУМЕНТИТЕ СЕ ПОДАВАТ В ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА
ПОДКРЕПА, НАХОДЯЩ СЕ В ГР. РАДНЕВО, УЛ. „ДИМИТЪР БЛАГОЕВ” №7, ЕТ. 2 /СТАРАТА ЧАСТ НА БИТОВ КОМБИНАТ/ В ПЕРИОДА ОТ 14.07.2016 Г. ДО 12.08.2016 Г.

ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА: 0417 63070; 0417 63011.

Jun 03

Оборудват Микродома за стари хора по проект

Проект Община Раднево спечели проект за оборудване и обзавеждане на Дома за стари хора и Домашния социален патронаж по фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика.
Одобрената сума, с която местната администрация ще изпълни заявените дейности по програмата, е на стойност 16 459,50 лева с данък добавена стойност, от които 2 543,92 лева са собствено участие. Предвидено е да се направи подмяна на голяма част от мебелите в помещенията. На възрастните хора ше бъдат купени шест нови легла заедно с матраци и подматрачни рамки. Също така в стаите, в които се помещават, ще има нощни шкафчета, ролетни щори и климатици. Във всекидневната ще бъдат сменени диваните и ще се достави нова маса. За трапезарията им ще се закупят столове, готварска печка и бойлер. От проекта ще се възползва и Домашният социален патронаж, за който ще има нови шкафове, стелаж, бойлер и влагоуловител. Преди да се монтира новото обзавеждане, общината ще извърши текущ ремонт на помещенията, с който да се освежи и подобри средата на живот и работа.
Договорът за изпълнение бе подписан между кмета д-р Теньо Тенев и Министерството на труда и социалната политика в началото на май и трябва да бъде завършен на 3 август 2016-а. С реализирането на споразумението се цели модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги.

Older posts «