«

»

Jun 15

Георги Шопов не пропуска възможност за „летене”

модел Георги Шопов е радневец, който преди пет години преоткрива увлечението си по авиомоделите, към които има пристрастие още от ученическите си години. Тогава във Второ основно училище има кръжок, в който правят и изпитват първите си самолети. Сега техниката е много развита и моделите се управляват с дистанционно радиоустройство, а в онези години летателните апарати хвърчат, вързани на корда, като периметърът им е съвсем ограничен.
В града Георги има още една сродна душа, негов съученик от първи клас Стоян Атанасов, с който заедно не пропускат нито една възможност да вдигнат моделите си на автопистата край Сливен. Жоро работи в ТЕЦ „Марица изток 2”, а Стоян в мините. Двамата прескачат почти всеки уикенд до Града на стоте войводи, защото там има активен клуб по авиомоделизъм, който има разрешение от общината да ползва част от пистата. Безспорно обаче, е че в региона това хоби е най-популярно в Казанлък. Дали защото преди години е имало самолетна фабрика на „Капрони”, но традициите се пазят. Затова и всяка година през март, там се открива летателния сезон, и то за цялата страна. „Не пропускам това събитие, на което може да покажеш своя модел, да демонстрираш и качествата му, както и своите умения”, разказа Георги.
Докато Стоян има десетина модела, Георги в момента разполага с два-три. Управлява два варианта на „Space Walker”, единият е изпълнен в мащаб 1/6, вторият – 1/4. На големия, размахът на крилете е 210 сантиметра. Разлика има и в обема на двигателите. На по-крупния самолет, моторът е петцилиндров – 30 куб. см. Горивото е метанолова смес, която се купува от специализирани сайтове. Моделите също са фабрични, но могат да бъдат тунинговани по различни методи, особено важна е центровката при сглобяването, защото от нея зависят летателните качества на машината.
„Това си е доста скъпо хоби. Отначало ползвах стиропорови модели, защото трябва да се натрупа опит в управлението. Винаги има риск да разбиеш апарата. Сега мога да правя и различни фигури, но от мен има и много по-големи майстори. По принцип таванът на полета и обхватът на дистанционното е доста голям, но за разлика от дрона, аеропланът не може да го изпускаш от поглед, защото има риск да загубиш управлението му. Засега не съм пътувал със самолет, но пък всеки месец нееднократно „пилотирам”, сподели Георги.
Сега радневецът сглобява новото попълнение за частната си „ескадрила”. Това е легендарният „Мицубиши А6М Zero”, ветеран от атаката над Пърл Харбър и на Тихоокеанските фронтове. Той признава, че моделите от средата на ХХ век са му слабост и затова влага особено старание и упоритост при подготовката на японската си машина. Надява се скоро да я изпита, а и времето вече е изключително подходящо за тази цел.

Leave a Reply