«

»

Oct 03

Историко-документална изложба в НЧ „Св. Климент Охридски 1858” в Стара Загора

Председател на инициативния комитет за създаването на експозицията е 82-годишния Димо Павлов. По „зрелите” радневци го познават от времето, когато е бил секретар в ОК на БКП в Раднево. По-късно, от 1977 година до пенсионирането си работи в профсъюзите в Стара Загора. Но който се е докоснал до комплекса „Марица-изток” още от създаването му изстрадва или се възрадва на съдбата му взависимост от конюнктурните промени. Затова беше чудно,че инициативният комитет за създаване на фотоизложбата е от хора, близки на създаването и израстването на целия комплекса „Марица-изток”, свързани по някакъв начин с мините и с топлоцентралите на неговата територия. Затова решиха да отдадат значимото за 60-годишнината на „Мини Марица-изток” ЕАД. Защото лигнитните въглища, които се добиват в комплекса са причината да се създаде „кафявата” енергия в България. Фотосите, повечето черно-бели бяха разделени на сектори – мините, ТЕЦ „Първа комсомолска”- сега на територията на „Брикел”, „ТЕЦ Марица-изток 2”, ТЕЦ „Марица-изток 3”, сега ТЕЦ”КонтурГлобал Марица-изток 3” и ТЕЦ „ AES- Гълъбово”.
Димо Павлов изказа благодарността си на всички оказали съдействие за осъществяването на изложбата. Повечето от присъстващите бяха ветерани, които в младите си и активни години са давали своя труд и живот за да забие енергийното сърце на България. Някои заставаха до едновремешните си снимки и коментираха” Виж, като бях млад/а… Ей тук сме бригадата, когато…” Лидия Бакалова, работила на строежа на ТЕЦ „Марица-изток 3”, произнесе много емоционално слово, което на запознатите звучеше като „Ода за ТЕЦ 3”. Тя акцентира на уникалността на технологията на топлоцентралата, на самоотвержения труд на Станке Грозданов, Белчо Белев, на трудностите при построяването на 325-метровия комин. Съвършено нов способ по онова време с пълзяща шведска инсталация и на още много други подробности, известни само на строителите и съвременниците. Не пропусна да се каже и за технологията за директно изгаряне на въглищата, гордостта на тогавашния министър на енергетиката Никола Тодориев. Спомени, блясък в очите, съжаление за отминалите „борбени” дни и удовлетворение, че се виждат със своите.
Димо Павлов изказа благодарност и на всички свои консултанти и спонсори при осъществяване на изложбата. Тя е експонирана във фоайето на читалище „Св. Климент Охридски” в Стара Загора и може да бъде посетена по всяко време.

Leave a Reply