Mar 16

Млади градинари ще започнат работа в общината

P1810098 Община Раднево ще назначи 10 безработни като градинари по проект “Обучения и заетост за младите хора”. Условието е желаещите да са регистирани в дирекция „Бюро по труда“ и да са на възраст до 29 години, включително. Трудовият им договор ще бъде за 6 месеца, а възнаграждението ще е за сметка на програмата. Освен това преди да започнат да се трудят, избраните ще преминат напълно безплатно обучение. Работниците ще имат наставник, който да ги въвежда в работата през първите 3 месеца от периода. Целта е да се даде шанс на младите, които нямат работа, независимо с опит или без, да намерят своето препитание. Освен това пред тях стои добрата възможност да получат допълнителен тренинг по различни ключови компетенции, в зависимост от сферата, в която ще се трудят. От проекта могат да се възползват работодателите от реалния сектор, включително търговски дружества с общинско участие в капитала или чрез граждански дружества по Закона за задълженията и договорите, както и общини, включително общински предприятия, създадени по реда на чл. 52 от ЗОС.
Междувременно от дирекция „Бюро по труда“, информираха, че продължава набирането на заявки от работодатели за разкриване на свободни места по схема „Обучения и заетост за младите хора”. Процедурата се съфинансира от Европейския социален фонд на Европейския съюз по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020.

Mar 16

Радневецът Ангел Диков от рок група „40 days later”: Повреда в компютъра ме срещна с китарата

ангел 22-годишният Ангел Диков е трета година студент в Техническия университет в София, където изучава „Автоматика, информационна и управляваща техника”. Студентството си съчетава с музиката – той е част от рок бандата „40 days later”, която подготвя първия си дебютен албум. От декември м.г. работи като компютърен аналитик в Бизнес парк в столичния квартал „Младост”. Нетипично за хората от неговата възраст, живо се интересува от политика и история. Твърди, че много харесва страната си и родния си град, но столицата му дава много по-голям шанс за изява, за да се развива в предпочитаните от него области – рок музиката и високите технологии.

Как започна да се занимаваш с музика и как попадна в групата „40 days later”?
-Всичко започна, когато бях десетокласник в СУ „Гео Милев” в родния ми град. Тук съм учил от първи клас до завършването ми. Както повечето мои връстници бях много увлечен по компютърните игри, но в един момент компютъра ми се развали и просто не знаех какво да правя в свободното си време. Един съсед ми даде акустична китара, на нея имаше оцелели само две струни. Започнах да свиря парчета на мои любими групи, всъщност това бяха само плахи опити. Тъй като не се получаваше това, което искам, купих липсващите струни и упорито се учех сам. Ентусиазирах се, а родителите ми решиха да подкрепят това мое хоби. Свирех сам, после с приятели, много неща научих и чрез интернет. Знаех обаче, че трябва да потърся и човек с опит, който да ми покаже най-важните неща за един китарист. Затова ходих на уроци в Стара Загора при Ангел Демирев. Този музикант, въпреки ангажиментите си, ми показа много и до днес го смятам за мой учител. Благодарен съм му не само за техниката на свиренето, която научих от него, но и за мотивацията. Когато виждаш човек, който е много добър в дадена област, то ти се стремиш да станеш като него, стимулът, получен от съименникът ми, бе голям. По това време вече ползвах и електрическа китара. Покрай мрежата се свързах и с други хора от страната, които споделяха моите интереси. При продажбата на едни усилватели се запознах, пак виртуално, с вокалиста на групата – Георги Спиров. Така започнаха нашите контакти, при които разбрах, че имаме еднакви музикални предпочитания. Когато споделих, че може да следвам в столицата, Георги ми писа, че иска непременно да се видим. След като станах студент, едно от първите неща, които направих, бе да му се обадя. На срещата стана ясно, че един от китаристите напуска и ме поканиха. Аз естествено изобщо не се поколебах и те се превърнаха в моето второ семейство. Обединяват ни много неща, въпреки че всички сме от различни градове. Всеки от нас е работещ човек, обича музиката, имаме еднакви цели… Вокалът Георги е стоматолог, той е и основният текстописец, барабанистът Мартин Косев е юрист, китаристите Христо Занев и Анатолий Хлебаров-Ари също се трудят. Освен това всички ние сме долу-горе на една възраст, с разлика от две-три години.
Как избра да следваш в Техническия университет?
-Всъщност имах известни колебания, столицата избрах главно заради музиката. Тук има много повече възможности за изява и развитие в тази посока. Не без значение е и специалността. Кандидатствах едновременно в София и Велико Търново. В старопрестолния град ме приеха „История”, наука, която много обичам, но пък реализацията след завършването е по-трудна, а и доходите от нея са по-ниски. Докато в живота ни вече всичко е компютри и автомати. Чипове има навсякъде – от компютъра, телефона и автомобила, до пералнята и дори ютията. Така че тук нещата са по-перспективни и доходни. В края на миналата година започнах работа в Бизнес парка в „Младост” и съм много доволен. Още повече, че това е свързано и с моята специалност в университета.
Иначе следването е доста трудно, особено ако се трудиш и се опитваш да правиш и музика. Ето, сега е сесия. От първите два изпита, чиито резултати вече са ясни – единият съм взел, но втория – не! В Техническия университет по-лесното е да влезеш, отколкото да завършиш.
Какво е да си рок музикант, сподели към какво се стремиш заедно с момчетата от групата?
-В България има много добри и качествени рокаджии, но за съжаление зад нас не стоят фирми от рода на „Пайнер”. Основното ни представяне е в клубовете. Последните ни две изяви са в столичния „Live and Loud” и пловдивския „Post-Cuture Stage”. За да имаш участие е нужно да си добър, и да вървиш напред. Разбира се, трябва да имаш репертоар и никога да не лежиш на стари лаври. Публиката обича винаги да чуе, а и да види нещо ново… Концертите са крайната фаза, преди това са многократните репетиции. Всеки от нас отделя много време за музика, т.е. за правенето й. Най-важна е груповата подготовка, която всъщност формира крайния продукт. В момента работим върху дебютния си албум, който още няма заглавие. Миналата година, на морето, записахме първия си клип – „In Depths”, което може да се преведе като дълбочина. Пеем предимно на английски, защото това се приема най-добре от любителите на стиловете, които са в нашето амплоа – Metalcore / NWOAHM / Modern Metal / Djent.
Младите българи днес знаят доста добре този език, покрай музиката, компютрите и филмите. Има и отрицателни страни, защото за по-старото поколение дадено парче може да е неразбираемо, макар че хубавата музика винаги ще бъде оценена, дори и да е на суахили или патагонски.
Клипът заснехме, дето се казва, със собствени сили и средства. Негов автор е вокалистът Георги. „In Depths” е качен в YouTube и до момента има над 10 000 прегледа.
Какво ще правите албума, когато днес няма проблеми да свалиш музика от нета?
-Естествено е, че няма да спечелим от продажби кой знае колко…Важното е, че така ще можем по-лесно да се включим във фестивали у нас и в чужбина. Това е и нашата мечта, едно българско, а защо не и интернационално турне? Пък дори и да излезем на „червено”! Да бъдеш рок музикант не означава да си непременно световноизвестен шоумен. То и по света повечето групи са далеч от „звездния живот”. Отделно музикалният пазар у нас е малък. Обаче всеки истински рокаджия се стреми към следните неща – повече участия на живо, на фестивали, турнета, непрестанно обновяване на репертоара и разбира се – да направи хит. Ние вървим по тези стъпки като се надяваме, че с вяра и труд ще успеем… Сега покрай записите, малко сме съкратили изявите си, но след приключването им, турне със сигурност ще има.
Защо се интересуваш от политика и как виждаш бъдещето си?
-Човек трябва да познава света, в който живее. Затова няма как да се изключи политиката, която определя настоящето ни. По същите причини е интересна и историята, защото днешният ден е възможен, благодарение на много хора, които са живеели и работили преди нас. Всеки е свидетел и участник в политически и исторически събития, затова е важно да има позиция. Според мен, съвременният капитализъм, не казвам демокрация, е обречен, в този си вид. Ето, аз работя за американска компания и съм доволен от заплащането си. Де факто обаче, на мен и на колегите ми се плаща по-малко, отколкото ако бяхме на същата позиция, в същата фирма, но извън страната. Така излиза, че ние получаваме по-малко, отколкото сме заработили, а нашите работни места, биха могли да бъдат в САЩ, но фактически собственикът е предпочел да изнесе производството си заради печалбата. Това създава конфликти, които се разрешават по същата система. Няма лекари в дадена страна, ще поканим от друга. Но тогава държавата, от която идват те, остава без медици. Така се влошават условията и поради липса на работа, медицински грижи, или функционираща социална система, хората търсят по-добър живот в чужбина и… започва масова миграция. Невъзможно е без работеща икономика да има функциониращо общество. Заради задълбочаващото се неравенство пък възникват абсурдни конфликти. Например в Близкия изток. Нелогично е в 21 век религиозният фанатизъм да намира територии, в които да взривява и руши историческото наследство, което се е запазило през стотици години, а да не се намира противовес на тази диващина. И пак започва Великото преселение.
Лично аз не виждам бъдещето си извън България. Обичам страната си, както и родния си град. Разбира се, че бих отишъл в чужбина за концерт, като турист, но не и като емигрант. Моите учители в СУ „Гео Милев” ме научиха на нещо много важно – да разсъждавам върху възприетата информация. В училището винаги са насърчавали самостоятелното мислене, за което съм благодарен на целия педагогически екип. Няма да изброявам имена, за да не пропусна някой. Най-важното за един човек, независимо от неговата възраст, е да знае какво може, какво иска и да се опитва да го направи.

Mar 16

Димитър Чакмаков едва не загинал при опожаряването на Стара Загора

димитър чакмаков Преди няколко седмици, точно на 3 март, се навършиха 140 години, от рождението на д-р Димитър Чакмаков, поставил началото на модерното здравеопазване в Раднево, чието име носи местната многопрофилна болница. Той е роден в Нова Загора, като родителите му се преселват в Стара Загора, непосредствено преди Освободителната руско-турска война. После бягат от разорения град, като майка му го изоставя по пътя на север към Балкана. Спасен е от баща си Петър, който минавал малко по-късно. За тази покъртителна история разказва навремето Алдин Алдинов, а думите му са заснети от Минчо Атанасов. Досега видеоматериалът не е показван. Дълги години, този момент от историята на легендарния доктор остава забравена. Ето и разказа на бай Алдин, който тогава е на 87 години, записан на 2 февруари 1997 година:
„…когато Сюлейман паша пали Стара Загора и населението бяга към Балкана, сред тях е и майката на доктор Чакмаков, който няма навършена една година. Заедно с тях са и двете й по-големи деца – Гено и Тана.
Майка му го кърми за последен път и го хвърля в тръните.
Дядо Петър-бащата на доктора, върви с коня в края на опашката след бегълците. Вижда детенцето, слиза от коня и го взима. Настига жена си и й казва: „ Абе, жена, едно беличко бебче имаме и ти си го хвърлила в тръните”.
Тя отговаря: „ А-а-а. Не знаеш ли какво е положението. Уморена съм. Не мога повече. Прекръстих се, поисках прошка от Бога и го хвърлих.”

Години по-късно д-р Чакмаков се е обърнал към Алдин Алдинов, за да разбере откъде знае за случката. Той му отвърнал, че за нея му е разказал баща му Петър.
Д-р Димитър Чакмаков идва в Раднево през 1902-а и остава тук до края на живота си през 1962-а. 60 години той е лекар в града. Бил е хирург на фронта по време на две войни – Балканската и Първата световна.
Ден и нощ неговият гостоприемен дом е храмът, в който млади и стари се срещали със страданието, с благородството, с опита и знания . За него в пълна степен важи званието – народен лекар. По-възрастните радневци помнят и днес всеотдайността и вниманието му към пациентите. Отзовава се независимо дали е делник или празник и в коя част на денонощието е потърсен за помощ. В студ и в пек, той ходи на визити – пеша и на кон, от по-бедните не взима пари, за да могат да си купят лекарства. Затова и той винаги ще се почита от жителите на общината.
Болницата, която днес носи неговото име, е открита през 1969 година. С реформата в здравеопазването през новия век, лечебното заведение е кръстено на него. В памет на д-р Чакмаков през 2009-а потомците му й връчват дарение в размер на над 600 000 долара. Парите са завещани от сина на легендарния медик, Георги, който също работил като лекар в САЩ. На церемонията, която се проведе на 7 април 2011-а, присъства внукът Димитър Чакмаков. Пред болницата е поставена паметна плоча на патрона. С парите е закупена модерна медицинска апаратура и са погасени част от задълженията на болницата.

Mar 16

Радневският masterchef Радослав Петров: Подправките са душата на вкусното ястие

интервю Радослав Петров е роден в Раднево, където завършва и основното си образование. Решава да продължи учението си в Техникума по биотехнологии и химични технологии „Димитрий Иванович Менделеев“ в Стара Загора (сега Професионална гимназия). В момента е студент в Минно – геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и работи в рудник „Трояново – север“. Една от най – големите му страсти е готвенето, а освен нея обича да се занимава с уеб дизайн, програмиране, а от скоро хоби му са и пътуванията из страната. Има дъщеричка на 5 години, която неизменно е до него в кухнята и с интерес наблюдава как тати майстори чудните гозби. Преди известно време Радослав спечели второ място на Международен кулинарен конкурс в Истанбул в конкуренцията на 3000 готвачи от 35 страни.

Кога и как се запалихте по готварството?
– Мина доста време оттогава, може би вече 11 години. По това време интернет още не беше развит, както сега, и аз реших да се развивам в областта на уеб дизайна. Чудех се на каква тематика да си направя сайт и реших да бъде кулинарна, защото в къщи имаше много готварски книги, притежание на баба ми, майка ми и баща ми. Общо взето и тримата бяха запалени по готвенето и сигурно съм го наследил от тях. Така започнах да качвам различни рецепти, а интересът ми ме подтикна да хвана тигана и черпака. Бях доволен, когато видях, че нещата ми се получават и реших да се усъвършенствам. Страницата ми е още активна, но напоследък нямам много свободно време, да се занимавам с нея и да я актуализирам редовно. Иначе, може би, истинското вдъхновение ми беше баща ми, който прави много интересни неща в кухнята. Кулинарията е истинско изкуство, това да направиш от нищо нещо е невероятно, а за да се получи перфектно трябва да бъде приготвено с много любов.
Кое е най – голямото предизвикателство, с което сте се справяли в кухнята?
– Трудни и неизпълними рецепти няма. Всичко може да се постигне, ако го правиш с желание и се стараеш достатъчно. Вярно е, че не винаги се получава от първия път, но никога не трябва да се отказваме, човек се учи от опита. Нужно е да бъдеш постоянен и въображението ти да работи. Трябва да умееш да съчетаваш комбинации от цветове и вкусове, така че завършеният продукт да изглежда по невероятен начин, а същевременно да е перфектен за консумация. Все пак с очите първо виждаме това, което ще похапнем, и ако то не ни привлича на външен вид, не очакваме да е добро и при опитване. Именно за това повечето опитни готвачи правят и красиви аранжировки на гозбите си. Аз също се опитвам нещата ми да изглеждат хубави и мисля, че ми се получава.
Имаш ли кумир и от кого се учите, за да сте успешен готвач?
– Гледам много кулинарни предавания, от които научавам по нещо ново. Сега е лесно, има специализирани канали, по които може да следиш постоянно най – добрите. Както във всеки един занаят и при нас повечето неща се крадат. Е, не всеки готвач ще си издаде тайните и техниките, но с достатъчно гледане може доста да се научи. Нямам определен идол, харесвам повечето шеф готвачи, които наблюдавам с интерес. Наслаждавам се особено на сладкарите, които правят невероятни и вкусни неща. В кухнята най – много обичам да приготвям рибните специалитети и различните видове паста.
Успявате ли да си набавите нужните продукти в Раднево?
– За жалост от тук е все по – трудно да намеря нещата, които ми трябват, за да ми се получат гозбите. Преди време имаше избор, когато работеха два от магазините на големи хранителни вериги, но ги затвориха и сега асортиментът е доста по – беден. Раднево е малък град и хората са свикнали на по – прости гозби. За мен най – важни са подправките, които си поръчвам по интернет, или ги купувам от Стара Загора. Те са душата на ястието, а за повечето хора боравенето с тях свършва с чубрицата и джоджена.
Преди известно време бяхте в Турция, където спечелихте второ място на международно кулинарно състезание, разкажете ни малко повече за него!
– Покрай сайта за рецепти, който направих, се запознах с много колеги, с които разменяме идеи и рецепти. С единия от тях станахме по – близки. Той редовно разглежда ястията, които качвам във фейсбук профила си, където могат да бъдат видени голяма част от произведенията ми и сподели, че предстои голямо състезание в Истанбул. Не бях сигурен дали това е за мен и до последно се колебаех какво да правя. До този момент не се бях явявал на такъв форум, но в крайна сметка реших да опитам това предизвикателство и да отида. Избрах да се представя с паста, за която имах много интересна рецепта – съчетание между средиземноморска и балканска кухня. Състезанието се проведе от 2 до 5 февруари, а конкуренцията беше наистина убийствена. Съревновавахме се над 3000 готвачи в различни категории от 35 страни. Беше вълнуващо и емоционално, нещо напълно ново за мен. Всеки от нас трябваше да си носи продуктите, с които ще презентира избора си. Аз си ги бях закупил от България и ги транспортирах с хладилна чанта. Най – важното за мен бе да запазя свежестта на подправките, с които ще боравя. Новото бе, че трябва да готвя за време, което не съм правил никога, а освен това постоянно от някъде излиза някой от членовете на журито и те наблюдава в ръцете какво правиш в момента, как го правиш и заминава при следващия в бокса. След края на деня, в който трябваше да приготвяме менюто, с което да се представя, разбрах, че имам шанс за добро класиране и честно да си призная не можах да мигна цяла вечер, докато не съобщиха резултатите на другия ден. Когато разбрах, че в толкова ожесточена конкуренция съм втори бях много доволен и радостен, че се включих в тази проява. Определено тези няколко дни бяха незабравимо преживяване, от което ще пазя за дълго хубавите емоции. Да бъдеш на едно място с толкова много хора, обичащи да правят същото като теб е неописуемо. Обстановката и атмосферата бяха страхотни, просто нямам думи.
Ще участвате ли в други такива форуми и обмисляли ли сте да станете част от нашумелите в последно време риалити формати?
– В риалити шоу не съм мислил дали да се включа или не, но за момента ще се въздържа. А на състезания, като това, на което бях, ще продължа да участвам. Предстои в Гърция, но съм ангажиран с университета и ще го пропусна. Живот и здраве, мисля да се включа през април в Хърватия. Най – вероятно ще се представя пак с паста. Тя ми е от любимите ястия, които аз наричам „бързо, лесно, вкусно“. Може да се комбинира с различни продукти и да развихриш въображението си, докато я приготвяш.
Мъжете или жените са по – добрите готвачи?
– Според мен мъжете са доста по – добри в кулинарията, доказва го и това, че повечето шефове са от силния пол. На пръв поглед е странно, но мога да си го обясня. Дамите готвят всеки ден за семействата си и когато влязат в кухнята го приемат за задължение. Именно за това се губи желанието и любовта, и не винаги нещата се получават добре.

5 Една от любимите рецепти на Радослав Петров

Пълнени тиквички със скариди

Необходими продукти:

– 2 по – големи тиквички;
– 500 гр. скариди;
– 8 бр. гъби;
– ¼ чаена чаша зехтин;
– 1 глава чесън;
– 1 глава лук;
– ¼ чаена чаша пресен босилек;
– ¼ чаена чаша настърган пармезан;
– сол и черен пипер на вкус.

Начин на приготвяне:

Загряваме фурната на 230 градуса, след което се намазва тавата, в която ще се пече ястието, с мазнина и се слага хартия за печене. Тиквичките се режат по дължина на половина и с лъжица се издълбава вътрешната им част. Намазват се със зехтин и се оставят в загрятата фурна за 5 – 10 минути. Това се прави, за да може да се освободят от влагата, която съдържат. След като се извадят температурата се намаля на 200 градуса. После загряваме на котлона 2 лъжици зехтин, в които запържваме скаридите, които предварително сме разделили на половина. Към тях се добавят домата, нарязан на кубчета, гъбите, наситнени на четвъртинки, половината от пармезана, както босилекът, 5 – 6 скилидки чесън и глава лук, нарязани на ситно. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус и се изчаква да се карамелизират. След което се махат от котлона и с получената смес се пълнят тиквичките. Отгоре се добавя остатъкът от пармезана и се пече за 20 минути във фурната. Може да се декорира с връхчета пресен копър.
За украса вземете чери домати, които подрязваме от едната страна, за да стоят прави в чинията. След това махаме „капачето им“ от горната страна , издълбава се и се пълни със предварително разбита в блендера смес от извара и чорисо (испански суджук). Овкусява се със сол, черен пипер и малко зехтин. Изрязаното капаче се поставя обратно върху домата.
Радослав препоръчва вкусната гозба да се консумира с розе.

Feb 15

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

item_tok6На сайта 3e-news е публикувана анкета с жизнено важен въпрос за развитието на „Мини Марица – изток“ ЕАД. Новите пределни стойности на емисиите, предлагани в проектодирективата, поставят в опасност енергийната сигурност. Можете да участвате в анкетата за защита на българския въгледобив, тъй като екологичният ефект ще бъде минимален, а непосилните ограничения, налагани от ЕК, ще доведат до сериозни икономически последици и загуба на хиляди работни места.

Въпросът в анкетата е:

Необходима ли е бърза намеса на администрацията, за да не бъдат утежнени изискванията към емисиите на ТЕЦ – овете, както предвижда нова проектодиректива на ЕК

Jan 13

Минус 17 градуса са измерени днес в Раднево

stud-termometer Най-ниските температури тази сутрин са измерени в Раднево и Златица – минус 17 градуса. Това съобщили за Агенция “Фокус” от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Минус 16 градуса е сочел термометърът в Кюстендил, Стара Загора и Перник, а в Дупница и Севлиево – минус 15 градуса.

Jan 03

Обявиха грипна епидемия, удължена е ваканцията на учениците

%d0%b3%d1%80%d0%b8%d0%bf%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%8f От днес (3 януари) РЗИ обяви грипна епидемия на територията на цялата Старозагорска област. Регистрираната заболеваемост в последните дни се е покачила на 370.59 на 10 000 души. Това съобщиха от пресцентъра на РЗИ.
До 8 януари включително е увеличена грипната ваканция на учениците от областта засега. На лечебните заведения и личните лекари се препоръчва да прекратят свижданията, женските и детските консултации,плановите профилактични имунизации и реимунизации, както и профилактичната дейност. В заведенията за доболнична помощ се препоръчва откриването на грипни кабинети, където това е възможно.
На населението от здравната инспекция препоръчват ограничаване на социалните контакти до отшумяване на епидемията, а болните с висока температура и със симптоми на грип да не провеждат самолечение,а да търсят незабавно лекарска помощ и да не ходят на болни на работа.

Nov 16

Д-р Теньо Тенев стана кмет на годината

radnevo-1024x683 Кметът на Община Раднево д-р Теньо Тенев спечели златния медал в категория „Иновации, наука и образование“ в националното онлайн допитване „Кмет на годината“, организирано от портала на българските общини Kmeta.bg. Призът в раздел „Малка община“ е за д-р Тенев, в „Голяма община“ за Димитър Николов, кмет на Бургас, в „Средна община“ – за колегата им Георги Димитров, управник на Карнобат. Имената на отличниците обяви Мирослав Петров, главен директор продажби на “Виваком” на тържествена церемония.
“Раднево е сърцето на българската енергетика. Тази награда е плод на усилията на областните управители на четири области – Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол, съвместно с Раднево, за откриването на филиал на Минно-геоложкия университет в нашия град. Това ще спре миграцията на нашите млади хора към големите градове и ще даде повече работна ръка, ще даде бъдеще на младите хора и предимство на нашия град да става все по-добър за живеене и образованието да бъде водещо”, каза д-р Теньо Тенев. Цялата церемония ще се излъчи тази вечер (16 ноември) от 23,15 часа по БНТ1.

Източник и снимка: http://www.kmeta.bg/

Nov 03

Година и половина за каналджиите на бежанците от Тополяне

%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80-%d1%87%d1%83%d0%ba%d1%87%d0%b53 С година и 6 месеца ефективна присъда при първоначален строг режим и 5 000 лева парична санкция бяха наказани двама от каналджиите, прекарвали през територията на община Раднево емигранти. Те бяха задържани заради опита си да преведат през Тополяне нелегално преминалите границата ни чужденци. Единият от двамата заподозряни е с инициали А. И. Т. от Свиленград, а другия е В. В. В. от Стара Загора. Лицата са осъждани и преди това, но за престъпления от друг характер. Присъдите са прочетени благодарение на двама свидетели, които са били съучастници в деянието. През март 2016-а протече процесът срещу тях – П. И. П от Любеново и Д. Н. Й от Раднево, които след направени самопризнания се споразумяха с прокуратурата и се превърнаха в основно доказателство срещу А. Т. и В. В. Въпреки това те отнесоха финансова глоба в размер от по 5 000 лева и изпитателен срок от три години и десет месеца.
„Делото мина нормално, нямаше никакви нетипични и екстремни ситуации и казусът бе решен в рамките на час. Ходът му бе забавен с няколко месеца поради възникването на процесуални пречки. До 4 ноември 2016-а двамата, чиито присъда прочетох на 18 октомври, могат да обжалват пред Окръжния съд в Стара Загора. Предполагам, че А. Т. ще го направи, но за В. В. не съм сигурен“, коментира съдията на делото Асен Цветанов.

Nov 03

Потомък на поп Минчо пресъздава историята от… отпадъци

%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%be Йордан Вълчев от Коларово твърди, че е пра – пра внук на именития български свещеник и революционер поп Минчо Кънчев. В негова памет решил да пресъздаде част от славното минало на България и в частност на дядо си в една обширна експозиция. Идеята му идва, след като преди близо година домът, в който живее на центъра на селото, изгорял. Въпреки сполетялата го трагедия, духът му не се сломява и той решава да направи нещо от развалините. Влечението му към историята дава тласък на избора, който прави, и с въображение и с таланта, който има на самоук художник и дърворезбар, създава едно приятно за окото кътче. Най – напред започва с изравняването на терена, който прави на два пласта. В главата му нахлуват множество идеи, но няма нужните материали, с които да ги осъществи. Започва да рови по контейнерите за смет и открива най – различни изхвърлени вещи, които след обработка превръща в експонати на „частната“ си колекция. На горната част на съоръжението може да се види умален вариант на българска крепост и кула, направена от стари автомобилни гуми. Не са подминати прабългарските мотиви и култът им към Тангра. Десетлитрова туба от минерална вода се превръща в красив шлем, с който мнозина от преминаващите искат да се снимат. Аристократичен парапет, изработен от радиатори на автомобили, ни отвежда към първия етаж от мини музея, който е посветен на турското робство и главно на местния патриот поп Минчо. Картина на боя в Клисура по време на Априлското въстание ни връща в отминалите времена. Дърворезба, изобразяваща дядо му, гордо възседнал своя кон грабва погледите на мнозина, отишли да зърнат мащабното творение, виждащо се още от главния път. Изобретателността на Йордан се проявява и в умаления вариант на храм, който има малко прозорче. Интересното е, че чрез енергията на вятъра през него се сменят един след друг портретите на Васил Левски, Любен Каравелов, Райна Попгеоргиева и, разбира се, поп Минчо Кънчев. На две пейки могат да отдъхнат посетителите, а на мини олтара има място всеки да запали свещ и да се помоли за здраве и берекет. И всичко това е съпроводено от музикалния фон на патриотични песни, които звучат от сутрин до мрак.
„В момента в главата ми се роди идеята да направя възстановка на битка между българска чета, предвождана от дядо ми, и турските башибозуци. Ще се опитам да засиля емоцията, като добавя към картината светлинни ефекти. Напълно самоук съм и всичко измислям сам, а след това го пресъздавам така, както аз го разбирам. Реших да се захвана с това, защото смятам, че за поп Минчо е отделена прекалено малка част от българската история, а той заслужава повече. Освен това се опитвам да възпитавам децата, които учат в коларовското училище, в родолюбие. Те често ме посещават и с интерес задават въпроси за нещата, които виждат. Всяка сутрин започвам деня си с националния химн, а след това по малката уредба звучат песни като „Шуми Марица“, „Вятър ечи“ „Тих бял Дунав“ и други. Искам да благодаря на хората, които ми помагат с различни ненужни за тях материали“, сподели развълнуваният Йордан Вълчев.
p1830448

Older posts «

» Newer posts